Преговор - УПП, Седмица 5, 03.11.2023

Указатели

Всяка променлива се съдържа някъде в паметта. За да можем да определим къде дадено нещо е запазено, всяка клетка в паметта си има “адрес”. Адресът е едно цяло положително число.

Можем да вземем адреса на дадена променлива с оператора &:

double a = 3.14159;
std::cout << (&a) << std::endl;

Tази програма ще върне адресът на променлива a.

След като имаме адрес, бихме искали да работим със стойността на този адрес. Това го правим с дерефериращия оператор *:

double a = 3.14159;
std::cout << (*(&a)) << std::endl;

Тази програма връща стойността на адреса на променлива a.

Променливи, които съдържат адреси се наричат указатели. Синтаксисът на един указател е:

<ТИП НА СТОЙНОСТТА> * <ИМЕ> = <АДРЕС>;

Тоест примерно:

double a = 3.14159;
double * pointer = &a;

Звездата може да бъде долепена до типа или името на указателя:

double* pointer1 = &a;
double *pointer2 = &a;

Масиви

Ако искаме да запазим няколко последователни стойности, можем да използваме масиви. Идеята е, че запазваме няколко адреса в паметта един след друг и запазваме само първия адрес. Така първия елемент се намира на първия адрес, втория елемент се намира на първия адрес + 1 и так. нат.

Дефинираме масиви с контантна дължина така:

<ТИП> <ИМЕ>[]  = { <СТОЙНОСТ 1>, <СТОЙНОСТ 2>, ..., <СТОЙНОСТ N> }; // масив с N елемента
<ТИП> <ИМЕ>[N]; // само ги дефинираме, обаче не ги инициализираме
<ТИП> <ИМЕ>[N] = { <СТОЙНОСТ> }; // дефинира всички N елементи със <СТОЙНОСТ>
<ТИП> <ИМЕ>[N] = { <СТОЙНОСТ 1>, <СТОЙНОСТ 2>, ..., <СТОЙНОСТ M> }; // където M <= N

Самото <ИМЕ> е указател, така че може да достъпваме стойности чрез указателна аритметика:

int arr[2] = { 83, 18 };
std::cout << (*(arr + 1)) << std::endl;

Връща втория елемент, 18.

Или чрез по-приятния синтаксис с квадратни скоби:

int arr[2] = { 83, 18 };
std::cout << (arr[1]) << std::endl;

Двете неща са еквивалентни, тоест name[x] е еквивалентно на *(name + x).

Когато един масив съдържа букви, наричаме го “низ” (string). За да не трябва да следим дължината на един низ в друга променлива и да трябва да я подаваме, винаги завършваме нашия низ на “терминаращата нула” - '\0'.