# Преговор - УПП, Седмица 5, 03.11.2023

## Указатели

Всяка променлива се съдържа някъде в паметта.
За да можем да определим къде дадено нещо е запазено, всяка клетка в паметта си има "адрес".
Адресът е едно цяло положително число.

Можем да вземем адреса на дадена променлива с оператора `[&]`:

```cpp
double a = 3.14159;
std::cout << (&a) << std::endl;

Tази програма ще върне адресът на променлива `[a]`.

След като имаме адрес, бихме искали да работим със стойността на този адрес.
Това го правим с дерефериращия оператор `[*]`:

```cpp
double a = 3.14159;
std::cout << (*(&a)) << std::endl;

Тази програма връща стойността на адреса на променлива `[a]`.

Променливи, които съдържат адреси се наричат указатели.
Синтаксисът на един указател е:

```cpp
<ТИП НА СТОЙНОСТТА> * <ИМЕ> = <АДРЕС>;

Тоест примерно:

```cpp
double a = 3.14159;
double * pointer = &a;

Звездата може да бъде долепена до типа или името на указателя:

```cpp
double* pointer1 = &a;
double *pointer2 = &a;

## Масиви

Ако искаме да запазим няколко последователни стойности, можем да използваме масиви.
Идеята е, че запазваме няколко адреса в паметта един след друг и запазваме само първия адрес.
Така първия елемент се намира на първия адрес, втория елемент се намира на първия адрес + 1 и так. нат.

Дефинираме масиви с контантна дължина така:

```cpp
<ТИП> <ИМЕ>[]  = { <СТОЙНОСТ 1>, <СТОЙНОСТ 2>, ..., <СТОЙНОСТ N> }; // масив с N елемента
<ТИП> <ИМЕ>[N]; // само ги дефинираме, обаче не ги инициализираме
<ТИП> <ИМЕ>[N] = { <СТОЙНОСТ> }; // дефинира всички N елементи със <СТОЙНОСТ>
<ТИП> <ИМЕ>[N] = { <СТОЙНОСТ 1>, <СТОЙНОСТ 2>, ..., <СТОЙНОСТ M> }; // където M <= N

Самото `[<ИМЕ>]` е указател, така че може да достъпваме стойности чрез указателна аритметика:

```cpp
int arr[2] = { 83, 18 };
std::cout << (*(arr + 1)) << std::endl;

Връща втория елемент, `[18]`.

Или чрез по-приятния синтаксис с квадратни скоби:

```cpp
int arr[2] = { 83, 18 };
std::cout << (arr[1]) << std::endl;

Двете неща са еквивалентни, тоест `[name[x]]` е еквивалентно на `[*(name + x)]`.

Когато един масив съдържа букви, наричаме го "низ" (string).
За да не трябва да следим дължината на един низ в друга променлива и да трябва да я подаваме, винаги завършваме нашия низ на "терминаращата нула" - `['\0']`.